„ПЕРВАЯ СТРАНИЦА”
Владислав Валентинович Эллис (1913-1975 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЪРВА СТРАНИЦА
Пъстрей вестникарският ужас, расте –
убийства, грабежи – отчаяна треска.
Ругае го татко и пак го чете
тоз ужас, но тайно от погледа детски.
Старица с боне, стар читател заклет,
съзряла за лесната точка житейска,
купува с разсрочка голям пистолет
и чака безлунната нощ, за да действа.
Тъй искам по чехли да скитам в света,
да срещам лъчите на щастие ново.
Когато съм сам, ме е страх да чета
дори новините на „Руското слово”.
От мрачна тъга неудачник-поет
към слава на страшен убиец посвърва.
Стиха не разбраха, но негов портрет
веднага поместват на страница първа.
Ударения
ПЪРВА СТРАНИЦА
Пъстре́й вестника́рският у́жас, расте́ –
уби́йства, гра́бежи – отча́яна тре́ска.
Руга́е го та́тко и па́к го чете́
тоз у́жас, но та́йно от по́гледа де́тски.
Стари́ца с боне́, стар чита́тел закле́т,
съзря́ла за ле́сната то́чка жите́йска,
купу́ва с разсро́чка голя́м пистоле́т
и ча́ка безлу́нната но́шт, за да де́йства.
Тъй и́скам по че́хли да ски́там в света́,
да сре́штам лъчи́те на шта́стие но́во.
Кога́то съм са́м, ме е стра́х да чета́
дори́ новини́те на „Ру́ското сло́во”.
От мра́чна тъга́ неуда́чник-пое́т
към сла́ва на стра́шен уби́ец посвъ́рва.
Стиха́ не разбра́ха, но не́гов портре́т
ведна́га поме́стват на стра́ница пъ́рва.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владислав Эллис
ПЕРВАЯ СТРАНИЦА
Пестрит ежедневно газетная жуть,
Убийств и лихих грабежей лихорадкой.
Папаша ругает, но должен взглянуть,
В газетную жуть, от детишек украдкой.
Старушка в чепце, начитавшись газет,
Узрела стремленья реальную точку:
Купила, в рассрочку, большой пистолет,
И ждет для налета безлунную ночку.
И хочется в туфлях домашних бежать,
Навстречу лучу вдохновенья другого.
Когда одинок страшновато читать
Мне даже и „Новое Русское Слово”.
От серой тоски, неудачник-поэт
Прошелся для славы дорогой убийцы.
И только тогда, не стихи, а портрет
Его поместили на первой странице.
---------------
Руският поет Владислав Eлис (Владислав Валентинович Эллис) е роден на 27 април 1913 г. в Елисаветград, Херсонска губерния. Завършил е с аспирантура Харковския строителен институт през 1936 г., след което работи в научно-изследователския институт „Южшахтпроект”. Пише поезия от ученическите си години, първото му публикувано стихотворение е от 1926 г. По време на Втората световна война попада в немски плен и след войната остава в чужбина. Работи в Германия и в Белгия, а от 1956 г. живее в САЩ. Като инженер работи по строителството на аерогари, космодруми и метра в САЩ, Тунис и Виетнам. Публикува поезия в списания, алманаси и антологии като „Новое русское слово”, „Современник”, „Берега”, „200 поэтов эмиграции”, „Содружество”, „Вернуться в Россию стихами” и др. Автор е на стихосбирката „Избранное” (1968 г.). Умира през септември 1975 г. в гр. Глендел, Калифорния.